ТРЕПТЕНИЕТО НА ДУМИТЕ
Подобно на летен дъжд, завалял през нощта, думите бързат жадно надолу към белия лист. Тихо ромолят като капките по стъклата и търсят пътя си, сливайки се във весели струйки от изречения, за да стигнат до нас.
Всяка една думичка е не просто строго определен от езика ни набор от букви, а кристална сферичка, в която прозорливо и пророчески надничат нашите идеи.
Понесени от крилете на еуфорията или завладени от сладко разкъсваща ни тъга, те са нашите мънички пратеници към бъдещето. След време, със силата на спомена, ще връщаме отново и отново изреченото и написаното от нас, но едно е сигурно – избирайки точно определени слова, сме надзърнали плахо или решително към онова, в което ще се превърнем един ден.
Думите оживяват всички онези картини на мисълта, дават енергия на обмислени внимателно проекти, спират агресия, превръщат се в защитна стена, а понякога са отровни стрелички, способни да умъртвят една Любов. Могат да носят живот, да лекуват и най-упоритите рани, едно ...