Тръгваш си, а не мога да те спра. Вече нямам и сили. Всичките сълзи, които изплаках, изцедиха и последната капка живот в мен и сега съм само едно безжизнено тяло.
Спомените, които нахлуват в главата ми, ме побъркват. Не знам дали да съм бясна или да продължа да се самосъжалявам и да изплача още една река от сълзи, която не би направила нищо друго, освен да ме удави в цялата мъка, която ми причиняваш.
Всичко в мен е празно - след теб не остана нищо, освен обичта ми, която вече няма да намери твоята и ще скита сама из пустите улици на съзнанието.
Мисля си дали ще мога да забравя и теб, както забравих всички други или ти ще си точно този, който ще бележи сърцето и тялото ми до края!?
Вече не ме и интересува.. Просто ще те помоля да не се обръщаш... Тръгвай!... Остави ме сама с многото сълзи и огромната празнина в сърцето... Не се обръщай, защото няма да понеса да видя тъгата в красивите ти очи...
Хайде, какво чакаш? Тръгвай! И запомни само едно... Нещо, което винаги е било в мен и сега е ...