ТЯ
Нашата постоянна спътница. Нашата сянка в нощта. За нея няма умора или почивка, тя е толкова бдителна. Тя приема най-разнообразни и причудливи форми- война или болести, катастрофи или природни бедствия - вода, огън, вятър, земя, или просто падаща звезда. И ти никога не знаеш как точно изглежда и кога ще дойде.
Тя те прави жив! Не те оставя нито за миг да си помислиш, че ще те изостави. При нея няма несигурни неща. Може да се забави. Ден, два, няколко месеца дори, но ще дойде.
И ти през цялото време търсиш смисъла, страхуваш се, бягаш от нея и не осъзнаваш, че тя всъщност е част от теб, от твоя живот, от живота на всеки един от нас, че без нея той няма смисъл. Няма смисъл и да бягаш, няма смисъл да се страхуваш, няма смисъл да се подготвяш. Тя ще дойде сама, тогава, когато трябва, когато тя иска. Няма никакво значение дали сега в този миг, или след секунди, минути, часове, дни, години. Тя няма да те забрави. Няма и да те изостави. Затова ти живей така, сякаш я очакваш във всеки миг от живота си. Радвай се на мига, използвай го, за да живееш!
Но какво искаш ти, човече? Деца, жена, семейство или слава, власт, богатство, или успех, кариера, развитие, или здраве може би? Но към каквото и да се стремиш, ти знаеш, че нямаш време, нали?
Падащи есенни листа, бели коси, прегърбена фигура на стара жена, стар часовник, отмерващ всяка секунда от твоето време. Защо да го губиш в дребни мисли, повърхностни желания, омраза, гняв, насилие? Защо да живееш живота на другите, а не своя собствен живот?
© Лора All rights reserved.