Тъгата на едно младо сърце
Колко често искра любовна плахо опарва душата ти? За миг, усетил истинската любов, вървиш към безкрайното щастие... Забравил тъгата от сутрешната роса, покапала върху нежния цвят от твоите очи и блеснала в нощта като звездица!
Има едно чувство, което не можеш да опишеш! Това чувство е неповторимо всеки миг и сякаш слънчев лъч огрява тъжната и изстрадала душа! Бисерът в душата ти - ти виждаш във всеки образ и обичаш тайно до мига на истината! Миг на разочарование, път - трънлив и подложил те единствено под изпитание на моралните ценности!
Беше рано сутринта, когато уморената от страдание и самота душа, усети нещо, което разтрепера и разчувства сърцето! Бе любовта! Да,беше любовта! Тя, която не беше докосвала досега това невинно създание! И като че ли целият тоя мрачен свят, който подтискаше дори цвета на еделвайса високо в планината и всичко, което бе тъй мрачно, че сякаш не бе ден, не бе тук на земята, се превърна в разцъфнал цвят! Усети се нежният полъх на л ...