У дома
Не ме гледай така покровителствено, не ми казвай да остана, с този заповеднически тон, не ми казвай да спра да се напрягам, сякаш знаеш какво ми е, не ми казвай да спра да бягам, сякаш има друг път за мен, просто недей! Къде беше през всичкото това време, когато бавно малко по малко си тръгвах, когато бавно малко по малко се отдалечавах от тук, от моя дом, от този дом? Къде беше тогава, за да ми напомниш, че това е моето място, че тук винаги ще има място за мен, че това е моят Дом?
Дом? Какво е домът? Адресна регистрация на поредния човешки представител? Не, не, не, не мисля така. Не е ли домът твоето място, твоето скривалище, твоето убежище от студения свят навън? Не е ли домът носител на чувството на защитеност, чувството на сигурност, чувството, че си закрилян? Не е ли домът точно тези стени, които разделят реалния, труден, почти непосилен външен свят от света вътре, твоя свят, твоята крепост? Не трябва ли домът да е уют и нежно приятно чувство на топлина, а не празен, студен ...