Убиец съм на обич. На наранени любови. Промъквам се слепешката чрез дирите живи. Помагам на инквизитора, догонвам бича. Спомените едва живи се смеят в нощта. Разранена тигрица, а жалка в обичта. Събличам надежди, търся оковите, захвърлени, смешни. Присмивам се клоунски, зарязвам емоции. Врагът ми е приятел, жената-враждуваща. Питието своему приемам във власт, обичам виното, а чашата посреща новата завчас. Страст подир страст, окови завързани. Любя я стискайки, мразя я любейки. Тя е поредната жена, събличам я преди любовта. Вдигам наздравица , потъвам в мрака. С езика говорим неволи,своеволни.Не те обичам живот, мразя те. Сърцето говори без да мисли. Моля те, спаси ме, любов, тиха и толкова жадна! Спаси един живот! Ръка, душа и очи, помощ!... Състраданието помага , но секундите крещят. В дъжда цветът е повехнал.
Вземи устните и ме погълни. Омразата ще сведе глава.
© Ана Янкова All rights reserved.