Удоволствието като смисъл на човешкия живот
УДОВОЛСТВИЕТО КАТО СМИСЪЛ НА ЖИВОТА
Много са въпросите, които човек задава на самия себе си, с които търси отговор, за да реши някои свои проблеми и да задоволи други свои интереси. Защо да живея, защо обичам, защо съществувам? Това са въпроси, които вълнуват цялото човечество, въпроси на които крайния отговор е израз на едно голямо чувство на преживяване, което може да бъде дефинирано като чувство на удоволствие.
На тези въпроси някои ще отговорят, че това „защо“ е просто така, други ще кажат, че е заради нещо друго. Но това „нещо друго“е само предпоставка, една причина, един проблем, който трябва да бъде разрешен, за да се стигне до преживяването на този момент, като следствие на всички взаимнопораждащи се чувства, качества и елементи, които се включват в обема на понятието удоволствие.
Удоволствието присъства във всеки един момент на човешкото съществуване и се проявява като негова основна необходимост, като смисъл на човешкия живот. Необходимост, защото е резултат от непрекъснатия стремеж за прогресивно развитие и усъвършенстване. Като смисъл, защото се явява крайна цел на всяко едно негово желание, интереси и потребности, които са както физически, така и духовни.
През целият си живот, човек се стреми да задоволява тези потребности, чрез осъществяване на различни свои желания. Този процес го поставя в една ситуация на едно вечно движение, действие на развитие, защото колкото повече качества и чувства притежава човешката душа, толкова по богата е неговата личност. Той, човекът се стреми непрекъснато да създава и да постига, да развива и усъвършенства своята личност, което всъщност го определя като разумно човешко същество, а точно то го отличава от всички други живи същества. И за разлика от тях единствено човекът има възможност съзнателно да планира, постига и преживява чувството на удоволствие. Това е съзнателен процес на целеполагане, при който постигането на поставената цел необходимо влече след себе си преживяването на удоволствието като резултат.
Какъв би бил смисълът на човешкия живот, ако той е лишен от тази цел на несекващ стремеж и порив на желание за постигане на конкретна цел и преживяването на удоволствие от това? До къде би стигнал в своето развитие, ако го нямаше този стимул за постоянно движение?
До никъде, до една празнота, до някаква пауза – момент на стоп в неговия живот, защото желанието е необходима предпоставка, чрез която може да се стигне до край и да се преживее удоволствието, защото то е причината, която кара човека да следва и да постига своите цели, а с тяхното осъществяване да получи и преживее удоволствието само по себе си.
Целият живот е едно желание, един стремеж за непрекъснато преживяване на не едно единствено удоволствие, а на множество удоволствия след удоволствия, които се проявяват във всички аспекти на социалния и духовен живот. Защото както и да живее, каквато и дейност да извършва, каквото и да мисли, този процес винаги е свързан с постигането на крайният момент, а именно състоянието, което предполага преживяването на удоволствие от постигането на целта. Това може да се обясни с факта, че през времето на живеене, човекът непрекъснато е в един динамичен процес на целеполагане и следване на вече поставените цели, като всяка осъществена цел поставя началото на нова идея за следващата цел, а момента в който тя премине от състояние на потенция в активно създаване и реализиране, това ще доведе човека до момент в който ще преживее поредното удоволствие. Всъщност това може да се дефинира и като един непрекъснат кръговрат на желания и цели, които са в необходима динамична връзка, пораждат се една от друга, преминават от едно емоционално състояние в друго, за да може да изпълнят смисъла на този акт наречен живот.
Постигането на това състояние предполага и е съпътствано от много усилия, някаква непрекъсната борба, която всеки човек води. Защото постигането на това уникално преживяване не е някакъв готов продукт, който може да се получи в този завършен вид. То е сложен процес на движение, в която участват всички отделни форми на проява на човешката същност. Човекът със своя разум, сам избира пътищата и сам ги създава, за да може да стигне до това уникално състояние и да го преживее. Като се стреми да избегне, да се абстрахира от от всички онези негативни прояви на ежедневието, които съпътстват живота му, човекът всъщност се стреми към доброто, приятното и красивото, които са предпоставка за постигането на наслада и удоволствие. Никое човешко същество не остава равнодушно пред това преживяване и всеки човек в живота си постоянно се стреми към едно по добро – да бъде по добре от преди, да постига повече и да надгражда постиженията си, да се развива и усъвършенства на още по високо ниво, да бъде признат. Така е, защото след всчки желания и стремежи идва като корона удоволствието, а човекът не може да се задоволи с изживяването на едно единствено удоволствие и да спре до тук – това е все едно да поеме глътка въздух и да каже, че не е нужно повече да диша за да продължи да живее. Тази потребност предполага едно постоянно търсене на един или друг начин, за да продължи своето развитие и живот, а заедно с това да се преживее повече удоволствия. Например, когато един художник създава някаква своя творба, той влага в нея идеята за красота и добро, за да може тя да се превърне от идея в материален продукт, който е израз на вложената идея и носител на удоволствие. Когато обаче има разминаване в идеята и очакванията за съзадения продукт се явява неудовлетвореност, която кара да започнеш да търсиш отново начини и средства, които ще удовлетворят потребността и ще доведат до преживяването на наслада – удоволствие. Точно този момент, в който се осъзнае, че е удовлетворена потребността, т.е. че човек е постигнал това което е искал – точно това му доставя удоволствие, този момент придава пълнота и завършеност на това преживяване и на самия живот.
Това е едно творческо развитие, движение пораждащо живота, което е валидно за всяко човешко същество, притежаващо разум, без значение дали е художник, артист, писател или са просто обикновени живеещи хора. Защото само човешкият разум е с възможност да целеполага своите идеи, а следователно и да постига крнайната цел на своя стремеж, които са израз на неговата воля.
В този стремеж човекът полага усилия, страда и се радва, и се разочарова, т.е. преживява всички онези чувства, които само неговата воля-като израз на силни желания, му дава сила да ги преодолява, за да може да стигне до крайната цел-удоволствието. Може да се каже, че така, както човекът е създадено и създаващо същество, и удоволствието е една непрекъсната пораждаща сила – движеща сила, която придава смисъл на целия човешки живот, който за съжаление е един кратък миг в сравнение с вечното, безначално и безкрайно Битие.
Ноември 2012г
Ирина Петкова
© Ирина Петкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
и не само трите вида йога, а различни нравствени учения, правила и норми на поведение , които напътсват човека в живота, така че да го живее по най-добрия и възможен начин. Но аз казвам, че основната идея в него е да се придържа към средината на нещата. А Будизма като учение и религия възниква много по късно след него, така че защо да не кажем, че идеята за средния път е взаимствана точно от тук.
-
"средината на нещата"
тази терминология - за "средния път", е характерна малко повече за будизма.
При "Бхагавадгита" се разглеждат трите основни вида йога - кармайога (чрез действие), джнанайога (чрез познание) и бхактийога(чрез любов, общо казано). По един или друг начин, тези постановки са актуални и се интерпретират и в индуизма и т.н. Иначе, уникалният принос на "Бхагавадгита" е главно в решението на въпроса за бездействието и действието - за постигане на освобождение чрез изпълнение на дълга и условен отказ от плодовете на делата ( а също и чрез самоотричане, разибра се - вж. 18. глава) -
Да, познат ми е и съм щастлива, че имах възможност да прочета тези уникални стихове. Това беше преди много години и не забрявям - дори се стремя да търся и следвам средния път в моя живот - средината на нещата, което е основната идея в това учение.
-
Познат ли Ви е следният текст и какво мислите за него:
"36
Слушай сега, о, Бхаратаршабха,
за трите степени на наслада,
чието повторение радва
и слага край на страданието.
37
Има вкус на отрова в началото,
но се оказва амрита накрая
Сияйната, небесна наслада
от сливането на разума с атмана.
38
Има вкус на амрита в началото,
но се превръща в отрова накрая
Страстната и нетрайна наслада
от сливане на сетивата с предметите.
39
А наслада, която и в началото,
и в края заслепява съзнанието,
породена от сън, нехайство и мързел,
е Тъмна или Инертна наслада."
Бхагавадгита (9.)
"състоянието на потенция - нагласата за ставане" - в тази Ваша постановка има заложена благодатна насока, според мен, но все пак, считам, че, така, както вероятно я разбирате, може да се отнесе повече към самия принцип на удоволствие и неудоволствие, отколкото за "отвъд него"!? -
Разбира се Росица, съгласна съм с теб. Всяко друго, което не води до приятно изживяване и наслада, може да се определи като страдание и дори Будизма като учение и една от световните религии проповядва неговото отстраняване и стремеж към потъване в Нирвана.
По отнашение на това дали има междинно състояние - никъде не го отричам, напротив смятам, че това състояние е състоянието на потенция - нагласата за ставане, което според мен е малко изследвано, така както малко се знае за другия тип нагони, за които говори Фройд. -
xxirina (Ирина Петкова): 4-11-2012г. 01:00
според него (Фройд) основната цел на този принцип е да предизвика спадане на напрежението, т.е неудоволствието от нещо неприятно и стигане до преживяване на удоволствие....[ ]...... отвъд този принцип е липсата на живот"
Вие мислите, че между вариантите: "липсата на живот" и неосъзнаваното автоматично начално задействанеи, изобщо, съществуване на принципа на удоволствието, няма междинно, така да се каже, състояние!?... В контекста на този въпрос, считате ли, че е достатъчно да отбележите, че "разумът е само* средство да осъзнаем удоволствието или неудоволствието"?
*отчитам, все пак, и това, че сте написали (вж. в есето): "човешкият разум е с възможност да целеполага своите идеи, а следователно и да постига крнайната цел на своя стремеж, които са израз на неговата воля." -
"Не трябва да се приема всяко удоволствие, а само това, което е свързано с прекрасното." Демокрит
"Изкуството да се засилва удоволствието е в умението да се пести."
Ж.Ж. Русо -
Ще се опитам да отговоря кратко – според него основната цел на този принцип е да предизвика спадане на напрежението, т.е неудоволствието от нещо неприятно и стигане до преживяване на удоволствие. В целя този процес главна роля играят двата типа нагони - нъгонът към живота и нагонът към смъртта. Те гернерират психическата енергия и са необходимо условие за процеса на живот. И според мен дали ще ги наричаме нагони, както ги определя Фройд или Ерос – както Платон, или Воля за живот – както Шопенхауер, те са движещата сила на живота, а разумът е само средство да осъзнаем удоволствието или неудоволствието , които произтичат от тях. Отвъд тях, т.е. отвъд този принцип е липсата на живот.
Що се отнася до използваните понятия от АВГУСТИН в момента не мога да дам отговор. -
Г-жо Петкова, какво Ви е мнението относно разграничението, изразено чрез понятията caligo libidinis и serеnitas dilectionis, използвани от страна на Блажени Августин?... Бихте ли коментирали идеята на Фройд, която се крие зад заглавието на една от книгите му: "Отвъд принципа на удоволствието"?... Благодаря! Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Средният път, умереността, равновесието, са задължителни ценности. Понякога, обаче, те трябва и се налага да се прилагат в екстремни екзистенциални ситуации.