Наполовина съм. Като разрязана с нож от някой фокусник във стар объркан филм. И търся опипом другата си половина и моля се за цялост и любов. В света объркан търся логика и красота, в живота светлина. Усмивки и тревоги сливат се в едно и ето идват в тишината спокойствие и мир и животворна топлина. Усещам пак ръцете ти и топлият ти дъх и думите ти, пълни с нежност, ме стоплят в този януарски студ. По заскрежените дървета снежно свети зимата, януари тук е и студено проявява силата си.