Съдбата винаги досега ме е отвеждала да живея до вода. Дали в това има нещо, което да предвещава случващите се събития, или е налудничаво обяснение на тези неща – дори не се опитвам да науча. Не съм търсил обяснение за себе си какво е било и защо съм направил тези избори. Вероятно случайност на неслучайни неща е довела до тази безобидна закономерност. Може би неспокойните души е трябвало да бъдат по някакъв начин успокоени от безмерността на водата и даващата безгранични възможности от нейното постоянно движение. Реките, движещи се само в една посока и само напред, в някаква логическа последователност си проправят път дори и в най-трудните и недостъпни места на нашата мисъл. Хипотезите ще бъдат безкрайно много и всяка по свой, особен начин верни, но и винаги непълни за да опишат случващото се.
Професорът по история Теодор Розак от Калифорнийския държавен университет, си задава въпроса „ако времето беше река, нямаше ли да ни пренесе напред по-лесно, отколкото назад?“ Сигурно има известн ...