Стоиш пред мен и се кълнеш във вярност, говориш колко много ме обичаш и колко знача  за теб, колко съм красива и неповторима, а аз стоя и се усмихвам, целува  те и тръгваме по пътя си. А ти ме държиш силно за ръка... целуваш устните ми като за последно, отпиваш от плътта ми като за първи път... аз се усмихвам и се любя с теб отново...

Когато заспя, ти лягаш до мен и ме гушкаш като дете. Започваш да галиш косите ми и се събуждам с усмивка и кафе... Будя се от думите „Обичам те!"...

... Но, знаеш ли... аз само се усмихвам, не чувствам нищо, не усещам никой, освен самотата. Знаеш ли, не те обичам, не изпитвам страст, нежност, тъга, любов - не, аз просто се усихвам... празна съм... само тя... само нея имам, моята усмивка - заместител на чувства и любов!!!