Животът е низ от събития и мигове, от обичайни дейности и неочаквани моменти, от рутина и опознаване, от секунди до цяла вечност... Защото душите ни се пренасят от материалния свят във всемирния безкрай...
А в този свят всичко е материя, физически допир, суета, предметност, власт и илюзии. Градиш живота си на базата на нечий друг живот, даваш оценка за делата си на база на чуждите дела, виждаш себе си чрез очите на хората, които те заобикалят. По-голяма заблуда от това не би могла да съществува, защото заблуждаваш самия себе си. Стремиш се да бъдеш такъв, какъвто близките ти очакват да бъдеш. Виниш външния свят за провалите си, а всъщност все повече намразваш себе си за своите грешки и неудачи. Нямаш доверие в себе си, а какво остава за доверие в приятелите ти. Подценяваш се, подтискаш заложбите си, придържаш се към измислени идеали, търпиш потъпкване на ценности и се оплакваш непрестанно, за жалкия живот, който водиш. Не виждаш ли, че всичко е в ръцете ти?! Не проумяваш ли, че това е ...