Виждах в очите ти, че го искаш. Гледаше ме като звяр поредната си жертва. Погледът ти беше толкова гнусен. Отвращаваше ме. Но това не ти попречи да си вземеш това, за което копнееше. Дори да знаеше, че не го исках.
Докосваше ме с мръсните си ръце. Целуваше ме с отровните си устни. Умът ти беше изпълнен само с покварни мисли. Накрая ме остави захвърлена като ненужен предмет. А цялото ми тяло беше попило отвратителния ти парфюм.
Сега нищо не може да премахне отпечатъците ти от кожата ми. Нито пък мъката в сърцето ми. Белегът, който ми остави, ще бъде за цял живот. А ти не помисли за това, нали? Не помисли за това, че сега не мога да позволя на друг да ме погледне, да ме докосне, да ме целуне... Да ме има!
Затворя ли очи, лицето ти изплува пред мен и за пореден път ме отблъсква. Не мога да заспя, защото сънувам само мига, в който обхождаше тялото ми с очи, с ръце... С устни!
Иде ми да крещя, но всъщност не мога да кажа на никого... Нямам смелост, нямам и сили... А вече загубих и надежда, ...