Болката е голяма част от нашето ежедневие. Дали физическа или психическа, всички я изпитват. Всеки го боли. Тя не свършва, ден след ден, гадост след гадост теб просто те боли, няма избавление, няма дори малко облекчение... само болка.
Преди мислех, че животът е интересен, изпълнен с хубави и лоши моменти, които взаимно се компенсират, правейки живота, поносим. Е, не е! Животът просто е гаден! Независимо колко оптимизъм влагаш, колко много се опитваш да го прикриеш, да се усмихнеш и да си кажеш, не, не е лош, ти просто не можеш! Нямаш причина да го направиш. Едно хубаво нещо ще се случи, след него десет гадни. Има ли смисъл, дори да се опитваш да го оправдаваш, надявайки се утре всичко да е наред, утре слънцето да е по-ярко, утре... утре да си щастлив.
Писна ми да чакам утре! Всеки ден гледам как най-скъпите ми хора ги боли! Всеки ден си казвам утре всичко ще е наред, те ще са щастливи! Заспивам с надеждата за светлото утро. И когато се събудя и разбера, че живота е все толкова гаден и ...