В памет на Денка
Бързаме... Винаги и за всичко – когато се разхождаме, когато се храним, когато обичаме, понякога и когато се разделяме, когато растем; започваме да бързаме от деца и продължаваме до... Звучи жестоко, но някои бързат и да... умрат: уж живеят, а животът им е път към небитието...
И докато бързаме, забравяме да... общуваме! Мълчим, когато най-много ни се иска да крещим; мълчим, когато обичаме; мълчим, когато мразим; често мълчим, когато не би трябвало... И говорим, когато би трябвало да мълчим...
Колко пъти имаме да казваме нещо на някого, но си замълчаваме. Казваме си: „Утре... утре специално ще се видим и ще кажа...” или „Толкова е специално, че не е за телефон...” Утре... Сега нямаме време... Бързаме за... никъде. Или търсим точните думи – може би по-емоционални, по-високопарни, с повече патос... А хубавите неща звучат просто... Те си имат думи – не е нужно да ги търсим...
Защо се сещам за това сега? И защо очите ми се пълнят със сълзи... Имах една приятелка. Преди врем ...