Когато нямаш желание за любов, за ласки, за какъвто и да е живот и започнеш да бягаш, да се изплъзваш от ръцете, капейки всеки ден малко по малко, пред очите му застана тъмнина, и в тъмнината сякаш падна житце във земята и пося мисъл за невидени и видените неща, пося и страха, и съмнение започна да гризе съвестта дали в друг свят не живееше тя. В тъмното търси той светлина, и по пътя тръгна във времето назад, минавайки през тунели като влак, който излиза точно пред един прозорец, ярък свети, и отвътре, и отвън, и дава живот на клетата душа, търсеща пак любовта.