1 min reading
Мълчиш! Гледаш онази така неопределена "точка" в пространството, а мислите в главата ти се въртят, размиват, дори понякога подреждат, като пъзел с хиляди частици. Уж всичко е наред, но нещо сиво сякаш е обгърнало душата ти и тази сивота те задушава, ослепява, натъжава...
Една сълза от доста дълго време напира да се търкулне по нежното ти, но пропито с умора лице... а ти не й даваш да се откъсне от кристално-зелените ти очи. Защо? Пусни я да се гмурне в морето от объркани хора и да им разкаже история - по-красива и по-тъжна дори от самата нея...
Чудиш се как една мъничка прозрачна и чиста, като водата сълза, може да разкаже за живота, пълен с превратности, за любовта - отлетяла някъде в нищото, за вчерашния ден, за днес... Понякога само тя е нужна, за да му олекне на мъченика. Понякога само една сълза прощава хиляди грешки. Понякога дори само тя е достатъчна, за да те направи щастлив.
Проплака ли вече?
Продължаваш да гледаш в същата тази неопределена "точка", но сега очите ти са влажни, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up