Винаги съм се питала какво е щастието и защо аз не мога да го усетя...?! Може би, защото цял живот го търся.  Ами ако спра? Дали то само ще дойде при мен и ще ме накара да притъпя всичката тази болка в мен, която се е насъбрала с годините?! Едва ли...!  От някого  бях чувала, че, за да намериш щастието, трябва да го търсиш с цената на всичко. Тогава защо аз не мога... защо?! Нима всичките сълзи, всички болки и удари, които съм преживяла, не са достатъчната цена...  Ако това не е достатъчно, още какво трябва да ми се случи, че и аз най-после да се чувствам щастлива...? Дали някога ще видя границата на това търсене, което за мен е толкова мъчително, че усещам с всеки ден как част от мен се губи по пътя! Понякога имам чувството, че грешката е в мен и се опитвам да я намеря, но някак си не успявам. Всичко, което виждам в себе си е, че започвaм да ставам безсилна пред другите... губя се из тълпата и пропадам в една дупка, от която не знам дали има изход... Преди не бях такава! Преди се борех, давах всичко от себе си, за да успея, а сега сякаш това чувство и тази воля изчезва от мен. Може би просто ми е писнало да се боря, защото няма смисъл или просто нямам контрол над себе си... не знам... Предстоят ми много важни крачки в моя живот, които аз трябва да направя, за да имам добро бъдеще занапред, но страх ме е...! Страх ме е, че аз няма да успея, че ще се поддам на болката и неувереността в мен...  Страх ме е, че един ден ще се събудя и ще видя, че от толкова борба със себе си аз ще съм едно НИЩО!!!

... И така, във всичкото това търсене на щастие, се питам къде останах аз... онова усмихното, ведро момиче, което можеше и успяваше... Дали цената на щастието не е ПРОМЯНАТА...?! Може би наистина трябва да променя нещо в себе си, за да открия и така очакваното щастие от мен... И все пак, нeщото, което успях поне малко да запазя в себе си, е да вярвам и аз вярвам, че някога, някъде... аз ще намеря щастието и ще успея да възвърна себе си! :)