Искам да опиша едно от онези съвпадения,които ни държат влага дни наред. Беше дъждовен ден. Цял следобед четох ”Алхимикът” на Паулу Куелю. Книгата ме въодушеви. Направо ме накара да полетя на крилата на мечтите си. Обикновено всеки ден ходех до минералните извори и се къпех по едно и също време, но странно защо в този ден почувствах, че трябва да ида по-късно. Вечерях и отидох до тях. Здрачаваше се. Още със самото ми пристигане се заговорих с две момчета - от Пловдив и Асеновград. Разговорът потръгна доста добре. Заговорихме се за структурата на водата и изследванията в тази област. И така от дума на дума навлязохме в темите, които са ми присърце. Разказах им за „Алхимикът”, казах им, че пиша книга и че трябва да следваме страстта на сърцето. Сякаш самия Паулу Куелю беше влязъл в мене и говореше за пътя на човека, който следва мечтите си. Едното от момчетата ме запита колко книги искам да издам. Отговорих му. То пък от своя стана посочи другото момче и ми сподели, че се занимава с печа ...