Aug 19, 2018, 10:40 PM

Вечността, това сме ние 

  Essays » Others
2313 3 3
2 min reading
СТРАННИЦААААА....хората бягат от мен. Никой не издържа на търпението ми...Всички бързат за някъде. Искат да подредят живота си. За къде бързате хора? Той живота е свършил...още преди да е започнал. Говоря за този...земния живот. С търпение, наблюдение и много мъка в душата го разбрах това. Дали съм права...? НЕ ЗНАМ. ТОВА Е ЧУВСТВО, което промени съществуването ми.
Не искам да подреждам живота си...искам да дам любовта си на хората. СПОКОЙНА СЪМ...Искам да се приближа до тях...искам да се слея с тях.
Искам да им помагна да се обичат..да се разбират без думи. Да се чувстват...Дали някой ще разбере какво се опитвам да кажа..?
Да...ясно е че трябва да извървим земния си път, но...трябва да го извървим с ЛЮБОВ и разбиране. Трябва да се приемем.. да се предадем и да се откажем от СЕБЕ СИ..
Години наред...търпеливо слушам...търпеливо понасям...търпеливо чакам...някой да ме чуе, някой да ме усети. Да усети, че съм част от него и той е част от мен. Ние всички сме едно...Живота на земята е изпи ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси All rights reserved.

Random works
: ??:??