1 min reading
Натъпчеш две-три парчета козунак, начукат те четири-пет бияча, па седнеш… Около теб агнета, пържоли, роднини, а ти седиш и се радваш – днес е празник. Започва бурен смях, около теб възкръсват спомените за предишни угощения, боядисваш картината с някоя друга политическа мъдрост… И ето, ти се възнасяш към нов, по-добър живот, с повече салати, комедийни предавания и питиета!
Неусетно роднините изяждат всичко, обелват всяка една твоя илюзия – ти обаче си горд християнин. Та нали снощи беше на църква, та нали не ти изгасна свещта. В теб напира нещо духовно, искаш да пишеш, искаш да си докараш някой друг положителен коментар и ставаш гордо от масата, натъпкваш и последната пържола… И ето го пред теб Word-а, ти го благославяш, молиш го да ти оправя още по-съвестно грешките и започваш: „Здравейте, скъпи съотечественици, аз съм горд, че мога с красиво слово да опиша днешния празник, аз съм творец, аз ви поздравявам…”, нещо в теб обаче зацикля, нещо отчаяно крещи, затиснато от безброй меркантилн ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up