Казват, че дяволът живее в нас, че той ни кара да вършим лошотии, че ни изкушава и примамва. А след това, търсейки опрощение на греховете, запалваме свещичка и в нейния искрящ пламък се отразява нашата изтерзана душа. Но дали наистина искаме да се докоснем до истинската прошка, или просто това е акт на мнимата ни вяра, на мнимото ни чувство за изповед?! Видях пламъка на хиляди свещи, но не срещнах истинското смирение, истинската вяра, истинската сила на желанието за прошка. Никой не отвори сърцето си за думите на отеца, никой не приюти в себе си истинското християнство, никой не бе способен да прозре същинското тайнство на онази свята нощ...
Видях и себе си... Там, където хиляди души чакаха камбанния звън да отмери броя на греховете им, там, сред море от непозната вяра, лъжлива набожност и престорена загриженост. Нима всичко е изгубило онази вълшебна магия от детството, когато тайно исках да се слея с тълпата и да стана част от тайнството на празника или просто това е била една фантази ...