6.1.
ЧОВЕК ПОСТОЯННО СИ БЛЪСКА ИНТЕЛЕКТА В НЯКОЯ СТЕНА, ПОСТРОЕНА ОТ ЧУЖДИ НЕЩАСТНИ ДУШИ...!?
6.2.
ТУХЛЕНИ СТЕНИ – КАТО РАМКИ, ЗАДУШАВАЩИ ЧОВЕШКИТЕ ЦЕННОСТИ... ЗАЩОТО ТОВА Е ИЗБОР И РЕШЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО...!
6.3.
Човек не е този, за когото се представя пред публиката...
А този човек, който погледне лицето си в огледалото.... Това е той...!
6.4.
Тишина... Вплела възлите на ръцете...
Тишина в тишината...
Слепи гласове...
Лица на опечалени души... Опечалена любов – тя в тишината, заобиколена от лицемерни чувства на бездарните хора... Съдници на бездарните души в човешка опаковка – са самите те... ...