Mar 2, 2008, 6:03 PM

Виртуална лудост 

  Essays » Love
2144 0 7
Докосваш ме само с думи. Аз докосвам теб. Не тялото, а съзнанието...
Изкривена действителност.
Чувам гласа ти, измислен от мен, чрез думите... нежен, вълшебен,
понякога плах и недоверчив, но всъщност силен, пленителен...
Думи, думи... различни настроения...
Лъжи, или истини - без значение. Самотата без теб ме плаши.
Говори ми, говори - не спирай... Думите се забиват направо в главата ми,
чувствам сърцето си...
Как изглеждаш... дори не си спомням, но преобръщаш космоса в мен,
караш ме да треперя и да летя... държиш се с мен по начина, по който искам...
Точно това искам да чуя... точно това... не спирай... говори... само това търся...
Игра ли беше всичко между нас... обичах ли те...
Любов, виртуална любов, измислена от двама... приказка... забрави ме...
не ме забравяй...

© Vaska Ivanova All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??