Докосваш ме само с думи. Аз докосвам теб. Не тялото, а съзнанието...
Изкривена действителност.
Чувам гласа ти, измислен от мен, чрез думите... нежен, вълшебен,
понякога плах и недоверчив, но всъщност силен, пленителен...
Думи, думи... различни настроения...
Лъжи, или истини - без значение. Самотата без теб ме плаши.
Говори ми, говори - не спирай... Думите се забиват направо в главата ми,
чувствам сърцето си...
Как изглеждаш... дори не си спомням, но преобръщаш космоса в мен,
караш ме да треперя и да летя... държиш се с мен по начина, по който искам...
Точно това искам да чуя... точно това... не спирай... говори... само това търся...
Игра ли беше всичко между нас... обичах ли те... ...