ВРЕМЕНА
Това беше сякаш един друг свят. Свят като отминала вълшебна магия. Той се опитваше да надига глава иззад старите дървени огради с потъмнели от времето дъски.
Този свят неистово теглеше душата ми към спомените на моето далечно детство. Онова детство, чисто и изпълнено с мечти, игри и фантазии, подготвящо децата за живота на земята.
То премина на моята малка улица, в един тих и уютен квартал на голямата столица. Град, в който все още можеше да се диша с пълни гърди чистия въздух, освежаван от многото стари пълни със спомени дървета. Град, в който можеше да се придвижва лесно и да се твори осезаемо. Град, над който на небето блестяха огромни, ярки звезди.
Улицата беше потънала в зеленината на преплетените клонести дървета и свежи градини пълни с изобилие от цветя. В дворовете с вечно открехнати, разнебитени портички се бяха сгушили къщите на съседите и, като че ли бяха роднини и се познаваха една друга от векове. Прихлупили покриви със стари турски керемиди, с пъстри саксии, подре ...