''Времето е в нас и ние сме във времето'' Васил Левски
Времето е всичко. Времето е силата, която гради и руши. Времето дава, но и взема. Бавно, но сигурно. Понякога бързо. И пак сигурно. Времето е едно от най-истинските неща в живота. Защото искаш или не, то успява да ти поднесе, а после да изтръгне всичко, от което някога си имал нужда. Всичко, на което си държал. Всичко, което си обичал. Ти си част от времето. То е в теб и ти си в него. Но ти си нищо, изправен пред времето. Безпомощен герой в играта му. Безименна, малка, направо нищожна пешка в шахматната дъска на отминаващото време, на всепоглъщащата вечност. Ти обаче продължаваш да бързаш, да чакаш и да подраняваш. Обичаш времето, защото то е част от теб, защото си човек. А хората са принудени да обичат това, което наричат свое. Ти ще останеш част от времето. Няма значение дали имаш нещо, дали ти самият си някой. Ще оставиш своя отпечатък някъде дълбоко в калта и никой няма да може (а и няма да иска) да те измести оттам. Имаш свое място. Времето е в теб. Хората казват, че времето е пари, власт или слава, но не осъзнават, че тези признаци на ''добър социален статус'' са и ще останат във времето като всичко останало. Точно като починал близък. Или статия във вестник. Пред времето хората и събитията са равни. То с радост ще им помогне да се осъществят, да се развият и после просто ще ги унищожи. Но никой не трябва да страда, защото ''така стоят нещата'' . Сега ми се струва, че не съм разбрала правилно дъмите на Левски. Може би е ставало въпрос за лични жертви и патриотични деяния. Но едва ли има значение. Това есе е част от мен, а аз съм част от времето. И никой не може да го промени.
Здравей, няма да изказвам мнения или препоръки... не се познаваме. Аз също съм съвсем нов и трудно подреждам мислите си. Хубави и как да кажа съдържателни неща си написала за времето, по точно за думите на Левски. Аз съм на мнение, че не трябва да се притесняваме да пишем, важното е мислите да са си нашите. Времето го има, за да се развиваме ние. Вярвам, че ни е генетично заложено сами да се досетим за мъдростите на живота. Не е необходимо някой все да казва и да напътства. В един момент обяснението на нещата с думи се изчерпва. Сякаш и книгите свършват и ти пак търсиш отговора на каквото те интересува. И идва разбирането на Световния език... езикът на чувства и усещания, които изказваме с думите, доколкото можем...
Това което си написала, съдържа много истини. Ако не си бяхме възприели (ние,хората) понятието "време", щяхме да сме по-щастливи. Нямаше да чувстваме страх от леденостудения му фиксиран ход, от това, че "вече няма време за нещо" или , че "след много малко време, ще умрем". Мися, че единственото истински важно нещо за човек, е когато "дойде часът му да умре", да почувства, че е живял щастливо и пълноценно. Или поне да е до толкова отвратен от живота, че да му е все-едно.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Толкова за сега .. нямам време...