Наличието на духовност е обусловено от изградената ценностна система, която всеки притежава в една или друга степен. Ценности всеки има. Житейският ни път ги формира. Някои може да претърпят ревизия, но други не подлежат на промяна.
Времето, в което живеем е интересно от всяка гледна точка. Мнозина смятат, че живеем в бездуховност. Така ли е? Не. Духовността има различни измерения. Зависима е и от приоритетите, които си поставяме. Може би като основен приоритет на дневен ред изкача материалното и поради това интересът към нематериалното остава в страни. Индивидуално е. Не смея да правя кардинални, обобщаващи изводи. Смятам, че е редно да споделя моята гледна точка за мястото на парите, духовността и позицията ми за времето, в което живеем.
Първо трябва да дефинирам какво е за мен духовност и какво включва тя. Наличието или липсата на духовност аз премервам в това до каква степен сме човечни, търсим ли доброто и красивото у всекиго, имаме ли любов към хората около нас. Да си човечен и състрадателен към някого без значение дали го заслужава или не е пример за дълбока духовност. Живеем във времето, в което високомерието, което се е загнездило у много хора, им пречи да дадат воля на подобно отношение. Понякога обвиняваме обстоятелствата, че са ни направили по-закоравели, но причината е винаги в нас. Не на всеки е лесно да признае това, но е истина.
Друга черта на духовността за мен е безрезервната любов. Не онази романтична любов по книгите и филмите , а тази , която те обича въпреки теб самия понякога. Не се замисля дали го заслужаваш или не. Просто те обича такъв , какъвто си, защото и в Библията е записано , че ''любовта не търси своето'' (Първо послание към Коринтяните, гл. 13, ст. 5). Любов, която е твърда във всяко време , особено в това на изпитания и кризи и то най-вече духовни. Това за мен е мерилото за духовност в хората. Имаш ли безрезервна любов и раздаваш ли я, в теб гори огънят на духовността. Вярвам, че ако някой към момента не изпитва това , то животът ни поднася ситуации , в които прекроява нрава ни и ни дава шансове да станем по-добри, за да имаме един по-пълноценен живот. Сблъсквани ни с хора , състояния и какво ли още не, за да се усъвършенстваме по нашия житейски път.
А въпросът за парите и как гледам на тях? Да, безспорно те дават възможност за материален комфорт и това е тяхното предназначение. Според мен човек трябва да я наясно какво могат и какво не могат да му купят. Парите също могат да са приоритет и ценност, но за мен са само средство за постигането на материално благоденствие. Любов с тях не мога да си купя, не и истинска. Уважение - също.
Не съм от хората, които имат негативно отношение към парите, но си давам сметка какво място е необходимо да им отредя. Все пак живеем в материален свят, имаме материални тела, които имат материални нужди, но обсебването от парите може да е опасно. Алчността е порок. Той прониква и се загнездва в теб по деликатен начин, но колкото по-деликатно прониква в живота ни, толкова по-трудно сме склонни да го изхвърлим от там, защото съзнанието ни се замъглява. Стигнем ли до извода, че само в парите е щастието, значи степента на духовност в нас се е понижила. Не бива да спираме да си повтаряме в сърцето и в ума, че парите са средство, начин, а не самоцел.
Живеем в динамично време. Времето на парите и пораждането на духовност от може би нов вид и порядък. Парите и духовността могат да вървят ръка за ръка и да имат някакъв синхрон стига да няма размяна на позициите между двете. Наистина е аномалия, ако някой стигне до положение да прави опити за размяна на местата на любовта и парите например. Не бива да са с разменени места, защото това води до лично объркване в приоритетите на всеки. Любовта е идеал. Нея материята не може да я обхване. Ала любовта може да контролира материята за благородни цели като например да се помогне на някого с нещо.
Не приемам, че живеем в бездуховност. Ако наречем някого бездуховен, може с негативно отношение наистина да го тласнем към такова състояние, но е винаги по-правилно и благородно да покажем правилния път и с любов да насочим човека към него, отколкото да изтъкваме грешките му и да го виним, че е продукт на време с обърнати ценности или с липсата на такива.
© Николина Барбутева All rights reserved.