Празен лист, неозаглавен стих, непрочетена книга, неизмислен сценарий на филм - така изглежда в началото си всеки човешки живот. И само от нас зависи с какви букви ще запълним този празен лист, дали ще намерим подходящото заглавие на стиха… дали ще прочетем книгата, дали ще измислим сценария на филма… От нас зависи и дали този филм ще бъде щастлив или тъжен, изпълнен с незабравими преживявания или скучен и безсмислен. Всеки от нас извървява своя собствен житейски път, изпълнен със сполуки и несполуки. Всеки се радва - всеки страда. Всеки се усмихва и всеки плаче. Но и всеки прави грешки, за които или съжалява, или не осъзнава. И всичко това зависи единствено и само от него самия - от това как ще реши да напише своя роман. И все пак винаги има хора, които ни помагат в измислянето на сценария и разрешаването на проблемите, свързани с него. Винаги има и хора, които до някаква степен пишат част от този роман.
Родителите изписват първите изречения. Oт тяхното възпитание зависи и как ще довършим своята книга, озаглавена „Живот”. После идват приятелите, които изпълват книгата с интересни случки и спомени - едни от тях весели, други тъжни… А след приятелите идва и любовта, която винаги заема важна част от човешкия роман. Тази любов може да го превърне в приказна феерия от красиви преживявания, но може и да го видоизмени в мъчителен разказ, изпълнен с тъжни гримаси и сълзи.
И все пак всеки абзац от нашата книга изписваме ние - със собствените си решения или със чуждите. Зависещи от верните и грешни стъпки, които правим, от поуките и уроците, които получаваме, от възможностите, които пропиляваме или оползотворяваме, ние сме единствените писатели, които отразяват картината на действителността… И не винаги тази книга иска нашето мнение… Не винаги авторите сме ние…
Но въпреки всичко трябва да имаме волята да се изправим както срещу добрите, така и срещу лошите части от тази книга - така както безпристрастният читател е готов да прочете както щастливите моменти от своето четиво, така и тъжните. Както казва незабравимия Дон Кихот: „… няма в света магии, които могат да прекършат и изнасилят волята…” , „… волята ни е свободна и няма треви и вълшебства, които могат да я покорят.” Така че трябва да имаме силата да изпишем своя роман по най-добрия за нас начин, защото дори да имаме цяла библиотека, този, който сами пишем е най-ценният и изстрадан, защото е отражение и рожба на собствените ни дела. Аз лично ще се постарая да го напиша правилно, защото романът „Живот” се чете веднъж - без право на „restart „ или „stop”.
© Симона Гълъбова All rights reserved.
Но не зная дали има "правилен" начин за това. И знай, че понякога задрасканият и поправен пасаж или пък бележките под линия правят романа истински наш.
Желая ти прекрасен роман!!