Много мислих дали да ти го кажа но... не издържам повече! Не знам и аз какво искам! Обичам те, но не мога да продължавам повече така! Разстоянието е най голямата пречка между нас, а оттам идват и ревността и недоверието. Искам да знаеш, че много те обичам, но не мога да продължавам повече. Искам любов, но не само на смс-и, искам да си до мен, но не само в сънищата, искам да виждам очите ти, но не само на снимки, да усещам ръцете ти, но не само в  спомените... искам те до мен сега и завинаги! Но знам, че това е невъзможно. И какво ни остава... всеки да поеме по своя път. Аз съм сигурна, че няма да мога да те забравя и знам, че много ще ме боли. Много месеци бяхме разделени един от друг... не издържам повече,  всичко ме боли...  Не знаеш колко болка ми причиняват влюбените двойки, които минават всеки ден край мен. Искам и аз да бъда заедно с човека, който обичам... но не мога, явно ми е отредено да съм вечно нещастна и да не мога да изпитам наслада от истинската любов. Всички тези думи, които казах, може да са глупости за теб, но исках да знаеш  какво чувствам  и искам да знаеш,  че никога не съм обичала толкова силно и едва ли някога ще мога. Предпочитам да бъда сама, отколкото  да искам невъзможното... а то е да съм с теб! Не мога да се боря със съдбата, много съжалявам за всичко, но разстоянието... хората... всичко ни дели. Но за мен ти ще останеш завинаги в сърцето и ти  ще си човекът, който най-много съм обичала и който винаги ще обичам. И ето, че всичко приключи... сега аз съм тук, а ти си там. И двамата сме сами... имам чувството, че когато те видя,  няма да мога да издържа... и силно ще те прегърна... но дали ти ще искаш това, дали ще имаш желанието поне за една прегръдка. НЕ ЗНАМ! В момента знам само едно, че никога не съм страдала толкова много... но  нещо вътре в мен ми подсказва, че и ти страдаш!  Е, всичко беше до тук... много пъти съм се питала какво ще стане с мен, когато всичко свърши, имах чувството,  че няма да мога да живея без теб... но ето, че вече няма смисъл дори да се надявам за нещо повече от приятелство между нас и въпреки всичко се опитвам по някакъв начин да живея... Продължавам единствено със спомените и с надеждата, че  един ден ще можем да бъдем заедно! Прости ми за всичко, но не мога да се боря със съдбата! Колкото и да ме боли, всичко свърши... Прости!