ВЯТЪР

Във Варна вятърът е нашето малко зло. Колкото приятен с топлината на парното и щастието да се сгушиш в хралупката си, толкова дразнещ със своите инфекции, всевъзможни зимни проблеми, с транспорта, леда и още други.

Първата вълна на хремите не ме отмина този път. Днес имам упражнение и ще отида, защото ми омръзна да стоя без въздух вкъщи.

В петък болницата е толкова приятно място - почти няма хора (особено болни). Лекарите са спокойни - някои са си тръгнали по - рано. Днес е приятно да стоиш там. Дворът те приканва за отдих. Вътре е топло повече от приятно. Парното работи заради изнежените си гости,

които поради болестта си имат различни нужди.

Влязохме в стаята на пациентката с колегата ми - Бранко който е от Македония и е много добър човек. Другите колеги са вече около леглото, скупчени, и свалят анамнеза. Въпроси и толкова (на кой ли му се учи в петък) - тишина. От незнание, от страх, от невъзможност. А тя е на 23. Бледо, русо, светлокожо същество, изядено от болката след операция. Пластмасовите маркучи естествено стърчаха от ръцете и (необходимо зло). По тях имаше пресни петна от риванол. Сама в стаята с три легла. До прозореца - по близо до небето, до надеждата. Ти си така млада, така красива, така крехка и силна.Тънкият ти глас беше по -внушителен от вятъра, брулещ клоните на дърветата през зимата - голи клони, черни клони! Без живот! Клони! Със писък! Те вият! Тези клони! Те дерат - издират сърцето ми, момиче, защото ти страдаш - и аз го знам. Как уверено разказа своята история. И без да питаме. Ти говори за своята съдба, за болката си - мила. Младостта ти нагарча в очите ми, в носа ми - капки сълзи, които не искат да се плъзнат по бузите ми.

Отново спирам. За да си поема...

Нашата пациентка е искал да има бебе. Преди това приблизително две години е приемала контрацептивни таблетки с цел предпазване от забременяване. Решила е да забременее. Забременяла е. И в началото колегите са открили неоплазма в областта на яйчниците. Първо след лекарски консулт е направен аборт ( 7 - 8 седмица - детенцето е било здраво). След това е премахнат апендиксът, десният яйчник и тръба. Според лекаря става въпрос много вероятно за карцином. А ти си така крехка и млада, тъй мила, и си само на 23. Дете.

За колко време този ангел може да изгуби рожбата си и живота си? Тя знае ли? Колко страда! След аборта е била седмица в къщи. Как го каза? Как с тази нежност късаш струни от сърцето ми? Как викаш болката в мен с гласа си? Как го правиш, дете? Защото ти си дете. Обичаха ли те в къщи? Грижиха се, бяха много притеснени. Мъжът ти страдаше. Всички! Но гледаха да не го показват, а ти го знаеше прекрасно. Оттук нататък съдбата ти отново не е в твои ръце.

Колегите ми си забраха студентските престилки, а аз излязох - от тялото си. Аз останах при теб, събрах любовта си в сноп и го разлях върху теб - в теб. Исках да те спася, да те излекувам... Искам...