Душата - странното название на вътрешното усещане за човешката природа. Казват, че била някаква загадъчна субстанция - лека и ефирна като райски газ.Даже определят мястото и в тленната обител на живота, наречена тяло. Същата тази душа, която се изнизвала яко дим четиридесет дни след края на земния път и отлитала завинаги там, откъдето никой не се е върнал.
Дали пък душата не е някаква чувствителна мембрана, върху която вибрират житейските превратности и тя наранена болезнено страда?Навярно това е мястото, където преживяното оставя неизменно следи - от словесните битки за парче съгласие, понякога толкова безсмислени, или от обидите, които са само отлитащи думи, но не и повод за война. Но въвлечени от малки и по-големи крушения, отбелязани в душевния тефтер, ослепяваме и не забелязваме дните си - единствените , които никога вече няма да се повторят. Градим близости и после ги прежалваме с лекота и убеждение, че няма нищо по-естествено от това.
Покрай нескончаемите душевни терзания се сбл ...