изгубих в диалога със себе си
когато се хванах тихо да светя
до един недораснал четвъртък
при някакво тихо безвремие
а на белия лист вече пишеше
всичко неказано с бяло мастило
и нямаше как да създам контраст
с нещо което в негатив изглежда
по същия начин нито пък да родя нещо
което не би умряло дори и за малко
без да бъде въртяно поне до класическото
една напред две назад после завъртане ...