Какво ти трябва, за да вървиш по Пътя? Нищо не ти трябва. Ти нямаш нужда от
нищо. Докато търсиш, ти се нуждаеш. Докато се нуждаеш, ти следваш задоволяването
на нуждите си, а не Пътя. Пътят не е нужда не е необходимост, не е призвание, не
е задължение, не е план... Ако имаш цел, ти очакваш да я постигнеш, а очакването
те отклонява от пътя. Но смисълът не е в крайната цел, защото Истината няма цел
и край. Смисълът е в стъпките, които изминаваш към “целта”, която никога няма да
постигнеш “докрай”. Ако имаш нужда да вървиш по Пътя, ти носиш нерешени въпроси
със себе си. Ти бягаш по някакъв път, в обратната посока, в която мислиш, че
вървиш. И мъкнеш нуждите на гърба си, надявайки се да се освободиш от тях някъде
по пътя. Да, но Пътят няма нужда нито от теб, нито от нуждите ти. Ти не можеш да
планираш Пътя или стъпките по него – кога ще тръгнеш и кога ще пристигнеш. Той,
Пътят, обича да си прави майтапи точно с такива екземпляри. Планираш ли нещата – ...