Dec 24, 2007, 6:37 AM

За един недостоен индивид! 

  Essays
1772 1 3
1 min reading
Обичаш ли да те боли, обичаш ли да те предават, обичаш ли да плачеш? Не обичаш, нали? И вярвай ми, никой не обича. Защо тогава нараняваш тези, които те обичат, тези които биха дали дори живота си за теб... биха го дали преди, не и сега. Ден след ден, малко по малко губиш всеки, който някога е държал на теб, всеки, на който можеш да разчиташ. Губиш хората, които те обичат по най-глупавия начин. Разбиваш живота им, предаваш доверието им, убиваш дори надеждите и мечтите им и после защо отново очакваш, че ще ти простят? Вярвах, вярвах, че във всеки човек се крие поне капка милост, но ти ми доказа, че греша. Доказа ми, че мога да се доверявам на всеки, но не и на дявола вътре в него, доказа ми, че наистина съм все още твърде малка, за да искам да разбера хората, а какво остава и да им помогна. Исках да помогна на теб, исках да ти бъда опора, исках да можеш да разчиташ на мен, но ти не пожела, не пожела да хванеш ръката ми и да се измъкнеш от дупката, в която сам падна. Не те ли боли поне ма ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Random works
: ??:??