"ЗА" и "ПРОТИВ" аборта
"Абортът - убийство
или акт на милосърдие?"
Влизам в дом "Майка и дете" - домът на изоставените. Гледам детските очи, огромни и пълни с мъка. Гладни за обич, за ласка. Нещастни, защото не по своя воля са дошли на този свят.
Малките ръчички се протягат към мен:
- Вземи ме! - казва момченце - Стани моя мама! Моля те, нека и аз да имам майка!
Боли! Много боли... Сърцето ми простенва...
Разглеждам мизерията, болестите, не рядко смъртта и питам: Защо?
Вървя по улицата. Срещам бременна жена. Говори:
- Какво ще го правя сега? Не го искам това дете! Мразя го! Не съм готова да имам деца...
И питам: ЗАЩО?
Чувам викове. Скандал. Някой пищи - жена, бременна. Пребита. Синини около очите ú. Синини по тялото ú. Мъжът до нея посяга отново и отново. Не го интересува къде удря... Бременността за него не е проблем...
И пак питам: ЗАЩО?
Влизам в нечий дом. Мръсно е. Разхвърляно. Мизерно. Жена лежи отпусната в нечистотията. Бременна е. Погледът ú е празен. В ръката ú - спринцовка. Дрогирана е. Какво значение има, че носи дете?
И отново питам: ЗАЩО?
В нощта бяга дете. Уплашено е. Беззвучни сълзи парят бузките му. От челото му се стича кръв.
- Къде ? - викам му - Какво е станало?
- Баща ми - проплаква то - пиян е, бие ме... всяка вечер. А мама, мама ни изостави...
Хълца. В невинните му очи е събран океан от болка. Вече е разколебано в човека.
А аз продължавам да питам: ЗАЩО?
Боже, мисля си, до каква степен безумието прилича на бягство? Но у мен се навдига гняв: защо тези хора имат деца, след като не ги заслужават? Те нямат право да създават живот. Те трябва да унищожат липсата на бъдеще още в зародиш...
Децата са Слънцето и Въздухът! Да посегнеш на дете означава да изгасиш Светлината. Да бъдеш родител е изкуство. Да възпитаваш е умение, в което личният пример служи за основа. Да накараш едно дете да се почувства отхвърлено е равносилно на светотатство.
Абортът е необходимост.
И това е едната гледна точка. Иронията е, че другата гледна точка определя аборта като тежко престъпление: отнемане на човешки живот.
И така: правим аборт и автоматично се превръщаме в престъпници... Изправени сме пред тежка дилема.
Колко много правдата се различава от правосъдието. Колко опасни са дълбоките подмоли на живота!
Но кой от нас има право да съди ?
Кой определя кое е правилно?
Кой може да е абсолютно сигурен, че е избрал вярното решение?
Кой би могъл да живее чужд живот?
Кой е СЪВЪРШЕН?
© Мария All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
А,ако зачатието е плод на долно насилие???Ако някой изверг изобщо не го е еня къде, как и защо посява семето си, как ще обикнеш насилието?
Ако отстраняването на една яйцеклетка е престъпление, с какви думи може да се нарече "животът"на който е обрачено едно невинно,изоставено и често увредено създание, което вече има име?
не претендирам, че съм права, но се опитвам да се поставя на мястото на тези хора...
Поздравявам те,Мария!Възхищавам се на мъдростта ти! -
Ако има зачатие то плода трябва да се роди ,без значение как е заченато и кой е бащата защото този плод е невинен и няма вина за нищо ..Ние възрастните носим отговорност за действията си дори да е от неподходящия една майка трябва да обича плода защото той е и част от нея самата..за мен няма причина да се прави аборт това е гадно..
-
Прекалено много се акцентира върху това, че абортът е убийство - не е! Защото се допуска от развитите общества. А дали някой ще е фанатик, е съвсем друг въпрос. И, знаете ли, фанатиците отдавна вече не са интересни. Избиване на комплекси.
-
"Влизам в дом "Майка и дете" - домът на изоставените. Гледам детските очи, огромни и пълни с мъка. Гладни за обич, за ласка. Нещастни, защото не по своя воля са дошли на този свят."
Абортът е долно убийство, а това какво е!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Сигурното е, проблемът са родителите...
децата... за съжаление в случая те са жертви...