Feb 6, 2019, 12:15 AM

За иглата и за конеца 

  Essays » Personal
858 0 0
1 min reading
Имаме си величаво минало и достойни предци. Имаме си Вяра и Бог. Имаме си Земя. Имаме си празници и делници. Имаме си сърца и ум. Имаме си деца - нашето бъдеще... Нужен ни е нов огън, който да ни припомни, че духът винаги е бил и ще бъде двигателят. Нужно ни е преосмисляне на ценностите и лична революция. Нужна ни е воля. Освен сърца ни е нужна и сърцатост.
Живеем във феноменално време... Време на лесен достъп до информация. Време, в което имаме свобода на мисъл и слово. Време, в което неграмотността е почти ликвидирана. Но и време, в което е лесно да бъдеш приспан и заблуден в преценката си.
В днешния ден си мисля, че няма нищо по-важно от това да си "буден" човек - първо заради самия себе си и после заради обществото, в което битуваш. Защото само "будният" може да анализира, да отсява и да прави изборите си самостоятелно.
Ако искаш да вкараш конец в ухото на игла, е необходимо да си буден. За да направиш нещо фино, ти се нуждаеш от любов, от остротата на съзнанието си, от воля, от тъ ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Zlatka Аndonova All rights reserved.

Random works
: ??:??