За или против смъртното наказание
За или против смъртното наказание
Какво е животът? Просто миг до смъртта! Отваряш очи, вдишваш и толкоз. Или пък е очакване, копнеж...
Едва ли е възможно да се знае какво е животът. Ако имахме знание за него, то тогава той мигновено би загубил цялото си очарование.
Животът е безценен, той няма цена, не може да се разменя. Животът няма начало, няма край, ние сме негово продължение. Животът не идва, не си отива, той е навсякъде. Той ни е дар от Бог, дар, който никой не може да ни отнеме! А ако някой се опита да ни вземе този божи дар, ако някой посмее да открадне нашия безценен подарък? Какво е наказанието за него?! Смърт?! Трябва ли наказанието за такова тежко престъпление да е смърт!? Справедливо ли е убиецът да бъде убит!? Много сложни въпроси, които измъчват съзнанието ми! Замисляйки се, в мен изникват много български поговорки - "Каквото почукало, такова се обадило" ; "Каквато попара си надробиш, такава ще сърбаш" и много други в този стил. Уповавайки се на мъдростта на българите в миналото, лесно отговарям на сложния въпрос, но продължавам да търся другите отговори!
Трябва ли да има смъртно наказание за онзи, осмелил се да прекрачи онези закони! Трябва ли убийството да се наказва с убийство! Ще върне ли другата смърт изгубения живот!? Сладко ли е отмъщението, носи ли удоволетворение смъртта на виновника!?
И пак става сложно, трудният въпрос продължава да мъчи съзнанието ми! Какво е справедливо, може ли да се говори изобщо за справедливост в този случай!?
Щом някой е сгрешил, трябва ли и ние да грешим! Трябва ли и ние да плащаме за неговите грешки?! Не сме ние, хората тези, които ще раздават правосъдие! Все някога сгрешилият ще си получи наказанието, може би не днес, не утре, но ще си го получи!
Тези мисли ме навеждат само на една мисъл, мисъл, която ме кара да стана противник на смъртното наказание!
Може и да греша, може и да съм права... Въпросът пак ме мъчи и провокира съзнанието ми, но отговорите си противоречат! Има ли изобщо справедливо решение?!
Оставам противник на наказанието със смърт, твърде жестоко е! А справедливо ли е... Не знам!!!
© Елена Филипова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
На мен лично ми харесва браво доста добре е написано !
-
Ммм имах да пиша есе на тази тема... Нали никой няма правото да отнема човешки живот? Не трябва да забравяме, че хората дето пускат тока в по-голяма част убиват тоя дето е седнал на стола.. А до колкото помня най-големия грях в Християнството е убийството(масово и там другите видове)...
По-добре доживот отколкото смъртна... Поне аз така мисля -
Жстоко? Не, не е мисля по-скоро справедливо... за някой хора. Ако искат да накажат някой не трябва да е със смърт, защото смърта не е наказание по-скоро е избавне от мъките. Ако искат да накажат някой доживотната присъда трябва да се даде не смъртна.
-
Трудно може да се даде еднозначен отговор на въпроса, който е поставен още в заглавието. "За"-тата са също толкова, колкото са и отговорите "против". Защото ако питаш примерно майките и бащите на 30-тината студенти от САЩ - жертви на масовото убийство от свой колега преди няколко седмици - те ще ти кажат, че тоя изверг заслужава само смърт. И ако не се беше самоубил, тази "люлка на демокрацията" Америка със сигурност щеше да го приспи. Така че си струва да се дискутира по този въпрос!
Поздравления за есето!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
