Случва се в живота, много често даже, с някой твой приятел по улицата да вървиш, всичко да споделяш, тайни да не криеш,
само истини да казваш, а приятеля ти скъп да наранява твоята душа, под предлог че е твоето добро...
Но нали се казва приятел, за това да ти помага, дори и да не си прав.
Да не крие от теб, да е с теб, когато го повикаш, е, да, но тогава защо още има тайни? Може би защото до теб ти нямаш приятел?Или може би защото твоето нещастие е неговото добро? Ха, каква ирония, дали хората се чувстват добре, когато някой техен близък е наранен? Дали се чувстват по-малко нещастни, щом от тях има и по-нещастни? Това е нещо, върху което човек трябва много хубаво да се замисли...
А случвало ли се е някога твой приятел да завижда?
Да, в много случаи съществуват приятелства между хубав и по-грозен човек, между богат и по-беден човек. Понякога точно тогава се заражда завистта. Но защо това се случва когато по-богатият или по-хубавият не дава поводи или не парадира? Защото начинът на живот ...