Колко много любов! Ах колко много любов!!! Не мога да повярвам чак... И колко светлини и колко красота, и колко усмихнати хора...! Учудвам се. Аз обичам това чувство - любов! То ме вдъхновява. Винаги ме е вдъхновявало. Кара ме да мечтая... Излезте и погледнете светлините навън. Светлините на града. Колко е красив нали? Защото е Коледа...! Коледа...! Най-прекрасният празник! Предизвиква сърцата ни и ги кара да бъдат свободни. Погледнете светлините на града, поемете дълбоко дъх и се усмихнете. Възхитете се на невероятната красота!... Сещате ли се за приказката за Питър Пан и за неговият свят на вечно детство? Трябва да сме като децата - чисти... поне на Коледа. Да не позволяваме на грозното човешко лицемерие да ни доближава, колкото и да се опитва да проникне в душите ни...

  Aз се влюбих. Отново! Тази Коледа ще бъда щастливо влюбена. Другите не бях... Сещам се как на една Бъдни вечер, вече не помня коя година беше, стоях и чаках човека, когото обичах тогава... и той не идваше. Беше много студено, а аз го чаках много време. И от студът сякаш сърцето ми истина! Накрая той дойде и беше по студен от всичкия студ... Прибрах се с два часа закъснение за вечерята, на която се беше събрало цялото ми семейство. Беше топло! Те ме посрещнаха с най-горещите усмивки, които съм виждала през живота си. Дали защото бях замръзнала, или защото сърцето ми беше разкъсано от студа на човека, в когото бях влюбена, но тази Бъдни вечер беше най-хубавата в живота ми. Коледа е най-прекрасният празник! Не трябва да сме тъжни на Коледа! Винаги има някой в живота ни, който ни кара да страдаме, да страдаме много, но има и такива, които ни вдъхват смисъл и ни карат да продължаваме напред. Помислете си за някой, когото обичате и любовта ще ви накара да се усмихнете!

  Влюбена съм... И нямам вдъхновение. Мене само нещастието ми ме вдъхновява. Каква ирония, нали? Знаете ли... понякога в живота хората някакси се разминават. После се сещат, връщат се и пак си тръгват. И когато се върнат пак - вече няма при кого... Колко жалко! Спомних си за един приятел - той винаги ме е вдъхновявал. Чух, че пак се връща. Той е от тези, които тръгват и все се връщат. Взимат всичко и пак си тръгват. Не е честно, но аз винаги съм била добра с него... защото го обичах. Пак се връщал! Сигурно пак ще иска да ми вземе всичко... Този път нямам какво да му дам... Защо се връща? Аз ще устоя! Нека пак да си тръгне - с празни ръце. Каквото имах, го дадох... Пак съм влюбена! Мисля да е за цял живот. Аз винаги се влюбвам завинаги и после всичко свършва... завинаги! Коледа ми напомня за вечните любови. Най-прекрасният празник!

  Пак се влюбих! Май съм романтична. Колко много пъти написах "любов". Смея се! Понякога ми се плаче, защото се сещам за хората, с които се разминах по пътя си. Аз им дадох сълзите си. Не искам на никой повече да давам сълзи. Имаше един друг човек, когото обичах и за когото плачех. Той не разбра, а аз му казвах, че съм с него! Той остана там... назад в дните ми. Аз отдавна продължих без него, а той чак сега го разбра. Не можа да повярва, че съм си тръгнала. Още се чуди в кой момент точно сме се разминали. В кой от хилядите моменти, в които аз си тръгвах тялом, а духом още бях с него? Много дълго след като избягах, сърцето ми ме предаваше и оставаше. Дърпах го, но не можех да го изтръгна от ръцете му. После то се върна само. Каза ми, че ръцете му били студени, че мръзнело, че думите не топлели! Някой хора си мислят, че каквото и да направят няма да загубят хората, които ги обичат. Самозаблуда навярно... Аз исках да остана, но си тръгнах. Думите наистина не топлят... само затварят очите на надеждата... А Коледните светлини ги отварят! Какъв прекрасен празник! Коледа е любов и сила. Дърпа ни един към друг! Колко хубаво...

  Тази Коледа ще съм много щастлива!... Защото съм влюбена! И кажете, че вдигам много шум. Нямам ли право? Всеки има право! А аз искам само да се сетим за приказният свят на Питър Пан. От малка исках да отида там, а после осъзнах, че изобщо не съм си тръгвала. Това, което си пожелавах на Дядо Коледа толкова години се сбъдна! Значи наистина съществува. Знаех си, че не трябва да спирам да вярвам! Днес видях едно малко момиченце. Погледът му светеше! Беше толкова чист! Чак малко сякаш завидях... Тя познаваше Питър Пан. Усмихнах й се, защото разбрах тайната й. Тя също ми се усмихна. Беше толкова просто. Лесно се стига до сърцето, когато то е отворено и чисто. Ето това прави Коледа с нас - отваря сърцата ни и ние стигаме един до друг. Аз имам една мечта. Искам да не срещам никога повече "лоши хора". Казвам така на тези, които ми говорят едно, а всъщност мислят друго. Някои ги наричат по друг начин, но това всъщност сега няма значение. И така... мисля, че ако всеки се усмихва искрено на някой друг поне веднъж на ден, "лошите хора" ще станат наполовина по-малко. Но не просто да се усмихват, а да е от сърце, искрено, с любов! Моля! Поне на Коледа се усмихнете на някого с любов!...