Промени ли ни изолацията към по-добро,или напротив,обърка нашите планове за живота? Успя ли тя да ни промени към по-добро,изграждайки ни по-скоро като стриктни и отговорни личности,или всъщност просто ни сломи? Научили ни да бъдем търпеливи,амбициозни и добри,или ни развали,повлиявайки на нашите мечти? Всеки сам,разбира се,ако иска,може да си отговори на тези въпроси. Може и да не го направи.Едно обаче е със сигурност-изолацията...,тя оставя и ще оставя както сега,така и за в бъдеще своите въздействащи следи.
Изолацията,пак питам,промени ли ни тя към по-добро,или всъщност не? Ни най-малко даже? Е,тя не успя да ме сломи,нито пък да ме промени или унищожи.Тя не ме направи нито добра,нито по-добра,но не ме направи нито лоша,нито по-лоша. Но както при другите хора,също остави своите следи,следи само че от неочакван,непосрещнат гост. Не ми повлия,а само ме окуражи:да бъда по-смела от преди,по-корова и твърда като характер сега,а не да бъда някаква,постоянно плачеща почти за всичко слабачка! ...