Ще публикуват мой разказ на хартия. Представете си само. Мой разказ, отпечатан в книжка, на страница седемдесет и трета, с дъх на качествен папир сред други високи произведения. И той си стои там, многозначително и важно. Не е за вярване! Не че не съм отпечатван до сега. Първото ми хайку спечели възможността да бъде отпечатано в първия български хайку-алманах. Имам няколко незначителни публикации, макар на първа страница във вестник Стършел и … толко. С това се изчерпва хартиения живот на моето творчество. А аз съм библофил. Обичам книгите, вярвам им, боготворя ги.
Затова, като разбрах, че разказа ми е сред избраните, които ще попаднат в оная малка, безплатна книжка много се развълнувах. И какво сега? Ще ме четат, коментират. Някой критик може и рецензия да пусне за разказчето ми. Даже ме канят на представянето на книжката, представете си! Прочетох десетина пъти електронното писмо, с което ме информираха издателите. Трябваше ми време да го приема, да повярвам.
Е, изглежда е истина. Още ...