Дистанцирам се от лошото, опитвам се да не го задържам в мисълта, да не се тревожа, но въпреки това, понякога усещам дъно, загубил съм равновесие.Случва се, когато възторгът от постигнатото отглъхва. Вълната е друга, квантите на енергията не откриват посоката, загубвам опора. Знам го , но понякога скъсаната струна на настроението и самочувствието ме преследва упорито с фалшиви звуци. Объркващо е , когато едно и също нещо се случва, а отеква с различен знак.Нещо като аритмия на нормалното, която се появява и после изглежда се разболява духът и започва тихичко да боледува. Дали , поради дълга употреба или повреда се изтощават "батериите" на енергията,самочувствието, излъчването на доброта, или се достига до някакъв предел, след който случващото се няма значение? Дали така не пропълзява неусетно безразличието и липсата на вкус към живота? Преравям тревожно оределите и поовехтели близости, за да потърся опора.Но дълго неотваряна врата или оставена задълго полуотворена, вече не е врата към ...