Опитах се да я последвам... бях на крачка да я хвана... съвсем близо...
една малка стъпка ме делеше от осъществяването на мечтата ми...
Вложих всичко, което имах - сърце, душа, разум, сила, чувства...
Всяка една молекула от мен работеше неуморно за постигането ù...
И в един момент се осъзнавам отново най-долу... паднала... нямаща сила
да се изправя... предадена... наранена и съкрушена...
Но трябва ли да спра да се боря... да се предам на отчаянието и самотата в
този момент... Мога да кажа, че за първи път в живота си успях да съчетая дори отрицателните черти на характера ми да работят за постигането на някакъв резултат... Никой не вярваше - дори и самата аз... Не мислех, че ще успея да направя нещо, което никога до сега не бях правила за такъв кратък период... Че ще успея да усвоя неща, които хората усвояват за месеци, едва за три седмици... Ала един човек повярва и доказах на нея и на себе си, а дори и на всички околни, че когато искаш нещо със цялото си същество, намираш сили дори от ...