Анабел си вървеше по улицата както обикновенно със хендсфрий, слушайки любимото си радио, със умерена грациозна походка, а отстрани я гледаха „онези"погледи. Каква ли е същността и? Коя е тя? Не приказва, сигурно няма мнение, безлично същество. Да, това казват някои за нея, някои даже си позволяват да говорят, без да я познават, а знаете ли какво прави още по-повърхностно мнението им - че и тя е лекомислено лесна, понеже се облича добре и е красива, приближавайки се, разбират, че не ги иска за компания, за приятел или каквото и да е. Тогава почват да говорят. Защо? Тя е различна, със нежна душа, крехка, ранима и толкова силна, за да ви прокълне и всичко да се изпълни, защото нейната надареност няма граници, понеже е отворила врати към духовното пространство, светът и е дълбок, с много красота. Развива се вътрешно към себе си, не е страхливка да остане сама, защото търси Бога, а Той отваря нейното сърце широко да обича, да раздава любовта си към хората - нейните приятели, тя е себе си и ...