Прибирам си се аз от работа, заедно с един колега, който е в същата посока. Както си говорим с него, аз виждам един магазин за дрехи, в който просто искам да похарча пари. Аз съм страшно лесен клиент… влизам в магазина с идеята, че искам да си купя нещо, не търся нищо специфично. Отварям вратата на магазинчето, което изглежда претъпкано с дрехи, и учтиво казвам ”Добър ден”. Някъде в ъгъла се намира касата и оттам се чу някаква нечленоразделна дума, която естествено аз не разбрах.

В момента, в който пристъпих по-напред към източника на звука, едва сдържах смеха си, защото гледката пред мен беше нещо, което не очаквах със сигурност. Една ”муцунка” беше застанала на ъгъла на касата, подпряла се в поза тип кифла, направила обичаната от всички физиономия ”патешко дупе” и бълваща толкова много страст с поглед, че имах чувството, че малките ѝ очички ще изскочат. Но естествено картинката не свършва тук… От другата страна, клекнала ниско долу, държейки естествено Ай фоунъ с една ръка и жестикулирайки усърдно, беше друга ”муцунка”, изживяваща се в ролята на фотограф. Втората така се беше вживяла в  ролята, че явно не усещаше цепката на дупето ѝ, изложена на показ, както и  изключително неприятното мляскане на дъвка в устата.

Опитах се някак си да пренебрегна това, което виждах, и започнах да разглеждам дрешките. Една блузка ми направи сравнително добро впечатление и аз зададох въпроса ”прощавайте, а имате ли размери”. Явно не стана ясно към кого е зададен въпросът, съдейки от последвалото мълчание. Зададох го малко по-силно и кифла номер едно се обади ”абе, май тъ пита нещо момичйето”, при което кифла две ме погледна и след 3-4 секунди размисъл ме удостои с ”Нйе, нйе, нямаме размери”.
Опитах се и това да преглътна и реших просто да пробвам блузката, като дори не бях упътена към пробната. Докато пробвах блузката, бях в изключителна близост до кифличките и узнах значителна част от техния живот, как ”жена му шъ дойде и ще види, че той е с просто продавачка” или ”ни може така да ме води по евтините клубчИта”…

Тогава се замислих как има огромна разлика в това да си продавачка, да изпълняваш задълженията си на такава и да помагаш на хората при избора… и това просто да си бъдеш кифла, независимо дали в магазин, кафене или бар… Ако си си кифла, то най-вероятно ще си останеш такава завинаги.

Излязох от пробната, защото блузката все пак беше голяма за мен.  Оставих я на касата с думите ”Благодаря ви, но е много голяма” и пак бях удостоена с  поглед, поглед, който казваше ”ама ти сериозно ли няма да си я сгънеш и оставиш на мястото”, така че даже ми се прииска да сгъна и оправя всички дрешки в магазина.

Тръгнах си от там и никога повече няма да се върна в същия магазин. Така губи собственикът му, но какво ѝ пука на онази ”муцунка”, че е успяла да изгони няколко (защото съм сигурна, че не съм само аз) клиента. Нали онзи ще зареже жена си някой ден и ще я прибере при него и тя никога повече няма да работи това. Само че да работиш като продавачка, но както трябва, е много по-стойностно, отколкото да бъдеш кифличката на онзи… Дано и двете ”муцунки” го разберат някой ден, защото България е препълнена със заблудени овчици, не ни трябват повече!