За промяната на нравите или тяхното изкривяване
Спомням си някога в онова наше детство някъде през 80-те, като деца, които играят в близост до главната улица, често когато се наложеше да отидем "надолу" с анцунг по пешеходната алея, по някакъв свой начин не продължавахме по нея с него. Имахме някаква своя представа, за това как трябва да бъдеш облечен и да излезеш в центъра на града, където всякакви хора са излезли по работа или на разходка. Идеята, че има места, на които трябва да изглеждаш достойно не беше чужда, дори и на малки деца. Какво да кажа за това, което е сега. За тази много интересна "реалност". За пълната профанизация на нравите. Ще кажете "Въпрос на вкус". Да, въпрос на вкус е, но вкусът се определя от културата на самия човек. Другият момент е също много силен. Забележете на човек трябва да му е удобно във всичките форми на самото удобство. Навсякъде. Анцунгът е възможно най-удобната дреха, която се е раждала на този свят. И съм сигурен достойно е оценена. Да си винаги в комфортната си зона, да ти е удобно, да ти е лесно. Да потребяваш и всичко да се случва на мига. Желания, разбира се, те, ако може на момента пръстена на Арабела да ти ги материализира от нищото. Веднага. Без отлагане във времето и ако може, без да си даваш много зор. И дългите инструкции за четене също не са за предпочитане. Четенето е изморително и времегубещо същество, на което незнайно защо му се обръща толкова много внимание. Бързащият човек, няма нужда от четене. Зает е да бърза.Той е над това нещо четенето, защото изначално е научен. На "важните неща". Анцунгът може и да не е прочел всичко, но си има телефон в джоба, който да подмятва отдолу. Е, той вече знае всичко. Но, не разбирайте погрешно този мой опит за монолог. Нямам нищо против анцунга, но имам нещо против това, на което той става изразител. На това да преминаваш през всякакви културни норми, да ги профанизираш, да принизяваш човешкото в теб, и на обществото изобщо да не му пука. Та, нали всички правят така. Значи е правилно.Даже и безплатни мисли има в ефира, колкото щеш. Дори не е нужно да ги мислиш, пущините. Някой ги е измислил вместо теб. И ти ги подарява с кеф. А, и за какво да ти пука, след като има толкова неща на промоция. Културата никога не е на промоция. Много е характерен и друг велик отговор. За музиката есетствено. Каква музика обичате? Кой е любимият ви стил? Не може да се отрече великото послание в отговора: Всякаква! Колко изчерпателно, колко всеобхватно. Какво обширност на мисълта. Гениално някак звучи. Чувам божествените ноти на Бах, летя с Вивалди, в тези снежни планини на "Зимата" от годишните му времена, но ако знаеш как ми е драго да си пусна нещо от попфолка. Живеем в изумително време, в което парадът на посредствеността е в апогея си. Със сигурност е трудно да погледнеш над тази посредственост. Когато повечето са с един и същ подменен и сгрешнен софтуер в главата си. И се чувстват добре. А, то не е добре. Тъжно е. Като блуса. Само че блусът е стойност. Да провидиш хаосът, който ти пробутват за модерен. Да нямаш време от глупости, за най-важното - да познаеш себе си . Да се запознаеш, с този, който си всъщност. И поне да опиташ да изцелиш болезнените аспекти от живота си. А, те не са малко. Те няма да си отидат . Ще стават все повече. Защото гледаш само навън и никога навътре към себе си. А точно това иска това толкова квазищастливо потребителско псевдочовешко съществувание.
© Мирик All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хареса ми, градски! “Градски” звучи малко профанско всъщност, брадъре. Обясняваш на хора, които не са родени в Бургас. Трудно ще ти е - те не са “гларуси” като теб и мен. 😊Освен това стилът ти е тежък за четене, но пък си е само твой. Аз знам за какво говоря, знам и за какво пишеш ти. 👍
-
Хубаво е когато има много и различни коментари. Това означава, че есето е привлякло вниманието ни и авторът ни е накарал да помислим и да бъдем искрени!
-
Миронко, хареса ми есето. Вчера в банката една служителка ми каза - нали знаеш, че са премахнали напълно "кеша", скоро и нас ще премахнат. Викам, възможно е, а къде е това място? - В Европа! Някъде в Европа, от там идват новите моди... Преди 20 години си изхвърлях боклука само с червило, а сега само по пижама. Но пижамата е по-официална, имам и за по-обикновени случаи... Даже ме предизвика да коментирам, макар и малко встрани от темата. Да, съгласна съм че отношението към самия себе си е израз на отношение и уважение към другите според събитието и ситуацията. Това, което е мое неразбиране - как може да живееш в телефона и той да ти казва всичко, една колежда си има "Сири" и е веща по всички въпроси. Откакто спря да мисли, получи и чувство за увереност А на мен отговорите на "Сира" не ми дават мира... Посредствеността ли е мярка за отклонение или отклонението от нея те прави непосредствен идиот! За музиката - Шопен, ако ми омръзне може и Лепа Брена Благодаря за споделеното.
-
Героините навярно са уморени. Някой незнаещ беше казал, че живеем в мъжки свят. Е, със сигурност би променил мнението си. Толкова въпиюща нужда за правота. Мъдрост ли е или не, не знам. Но със сигурност, когато нямаш какво да кажеш, по - добре замълчи. Но, това е зрялост, а тя не се постига само на белия лист, с винаги правилно изписани думи. На всяка цена. Не случайно имаше и такава песен. А, в песента - истинската, се облича душата.Не грамота, а песен. Анцугът или анцунгът е само следствие. Няма гняв, но има възмущение. Оправдавайки или приемайки нещата от прагматичната им страна, пропускате и ставате толерантни с посредствеността, която е навсякъде, и на която не и пука и пет пари за сладникавите стихове, които не променят нищо. Някъде беше писано, че в света има зло, но лошото е в това, че добрите хора нищо не правят. Вторачвайки се в дребните неща, пропускате истински важните. Преди да учим другите е добре да научим себе си. Хайде със здраве!
-
Мирик.. Рядко си позволявам да поправям някого или пък критикувам. Тук ми се стори важно, понеже Анцугът го намирам за една от основните теми в есето ти.
-
идолизирай - от "идол"
-
Мисля, че преди малко някой знаещ спомена, че във форум за литература правописът е толкова важен, колкото и темите. Добре е да се вслушваме в знаещите. Явно тук има хора, които много държат да докажат своята правота и истина, а не да прочетат нещо, което е почувствано и преживяно. Сякаш като по сигнал започват да анализират и да дават напътствия, за това, кой как да живее и кой колко е гневен. Дежурства ли дават? До колкото съм наясно има други места за взаимопомощ, където могат да дават "ценните" си съвети, прочетени, но съмнявам се доколко преживени.
-
Не идолизирай, защото много примери бих ти дала за уникални поети, музиканти, артисти, които извън артистичното си ниво са в съвсем друго измерение и въобще не стават за пример в живота, дори обратното
Ти си живей по твоите норми и правила и по-малко се вглеждай в недостатъците, търси хубавото около теб, и няма да си толкова гневен!
Във време на овеществяване и материализация, в епоха на безизходица и безсилие, когато масовите убийства и самоубийства се превръщат в ежедневие, а "не ми пука" е другата страна на монетата -обезверяването, не очаквай другите да гледат с твоите очи света! -
Толкова ли ви е важно как точно си пише анцунг или анцуг ? Трябва да добавя и друго, че когато си живял в град на уникални поети, музиканти, артисти, е трудно да приемеш факта, че нивото е сринато до абсолютна профанизация на нравите. И не бива да приемате, че генерализирам изцяло.Слава Богу, че не всички са такива! Смисълът е в това, че анцугът или анцунгът, както ви харесва, е изразител на недисциплинираност и разбиране от рода: "Изобщо не ми пука" както и липса на усещане, къде трябва да се носи и къде не. И после това " Изобщо не ми пука", ще почука и на вашата врата, ще се събере и с вашите деца , ще ви изблъска на улицата без ни най-малко да му пука. Според вас израз на естетически вкус ли е да ходиш на училище, на театър, на кино и във всякакви културни и обществени институции по този начин? И какво показва това? Ще ви кажа! Показва личното ти отношение и пренебрегване, безхаберие към себе си и към обществото. Естетическите категории някога са били символи, но не и сега!
-
Добре, добре.. Ама не е ли " анцуг.. ".
-
Няма лошо в това човек да мисли за удобството си вместо да робува на предразсъдъци. Всеки има право да се излага както си иска!
(излага - 1. показва 2. от "излагация" - кой както иска да си го тълкува) -
През 80-те дойде модата да се ходи навсякъде с раб. дрехи - облекло на американските коняри и кравари. Незнайно защо ги наричаха дънки, а не джинси. Предлагането им не смогваше на търсенто. Бяха дефицитна стока, като много други неща. Дефицит беше и смелостта да се каже истината. Тогава не се намираха лесно и книги за себепознание, с каквито сега книжният пазар е препълнен.
Човек винаги намира каквото търси. В това число и себе си. Ако търси с желание.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
