Лампите изгасват. Ами сега?
- Много бих искала...хм...нали знаеш, там, в онова списание пишеше....
- И аз бих искал, но...дали ще се справя?
Един малък диалог, при който момичето в действителност си мисли "Айде бе, човече, нали уж беше голям пич! Къде ми отиде удоволствието?", докато момчето псува наум всички журналисти и специалисти, които са се осмелили да напълнят главите на читателките с цял куп глупости.
Лампите светват.
- Е, нищо де, ще опитаме друг път...
- Ами ще ти се обадя...
Май няма нужда от превод. Още една зараждаща се връзка се провали. Момичето продължава да търси великото удоволствие в секса, за което пише "Cosmopolitan" и междувременно преспива с цял куп момчета и мъже, но май все не се получава. Момчето се опитва да забрави този несполучлив опит като оставя в момичетата впечатлението на идеалния любовник, но се ограничава само до това. В крайна сметка и двамата се оказват постоянно сами. И май вече обсебени от идеята за секса. Но не онова, баналното "сливане на две тела и две души", а ония заучени техники и пози, заучени мимики и стенания.
- Здравей, как си?
- Добре, благодря.
Един малък диалог, при който момичето си мисли "Знам, че приятелките ми му се подиграват, но той ме кара да се чувствам добре", докато момчето й се възхищава и осъзнава, че няма да се получи нищо.
Месец по-късно. Двамата вече са решили да загърбят останалия свят и се поздравяват все по-открито и смело.
След още месец. Най-после настъпи моментът за първата целувка. Идеална? Не съвсем. "Май на него му беше за първи път." "Тя определено разбира от тези неща." Но тя ги сближи още повече.
След още месец. Лампите изгасват. Без думи. В този момент никой не прехвърля наум стр.145 от някое списание, за да си спомни къде точно да си дигне левия крак или къде да постави дясната си ръка. Тук са само едно момче и момиче, които не допускат никакви съветници в стаята, в леглото им, които следват своите инстинкти. Беше ли идеално? Разбира се, че не. Той май беше по-бърз от необходимото, тя пък не успя да се отпусне достатъчно. И какво от това, след като после последва целувка, и втора, и трета... Лампите светват, но прегръдките продължават, срещите също. Двамата продължават да опитват и стават все по-опитни. Но не защо запаметяват всеки "трик", а защо се наслаждават на моментите, когато са сами, защото се изучават един друг.
- Трябва да поговорим за нещо важно...
- Сега ли? Трябва спешно да излизам.
Един малък диалог, при който майката си мисли "Боже, време е да говорим и за това...", докато дъщерята се чуди защо родителското тяло се сеща да разяснява секса, когато тя е вече на 17. Не, не, няма да слуша и това. Стига вече с информацията. То не бяха предавания, статии, книги, часове в училище, образователни филми... Абе занаят ли ще се учи или какво? Не, че не е хубаво да можеш свободно да споделиш, ако нещо те вълнува, но вече, щом целуне гаджето, неволно се питa какво точно изразяваше тази целувка - ако лицето е наклонено на тая страна, устните пък сключват такъв ъгъл с нейните, езикът... , айде да не продължавам. А бедният човек и не подозира за нейните богати познания, иначе изобщо нямаше да смее да приближи до нея.
НЕ! Стига вече с тея съвети! Хайде да не анализираме всичко, особено секса и да проявим малко лична инициатива. "Спокойно, мамо, безопасният секс е друго нещо...там ще те слушам."
© Пламена All rights reserved.