Когато вървим бавно сме много внимателни дори към беззащитните мравки, които сноват по земята. Виждаме ясно всичко около себе си, стъпваме спокойно и предпазливо.
Подчиним ли се на някакво непреодолимо желание обаче, ускоряваме ход, напрягайки мускули, загребваме задъхани въздуха и газим през треви и цветя, блъскайки предметите по пътя си. Забързваме се все повече, за да уеднаквим нашето движение със скоростта на мислите и чувствата ни. И ето идва момент, когато силата на нашите крака не е достатъчна за желанията на ума и сърцето ни, и ние ползваме своите механизирани скоростни играчки, които следват посоката, която ни привлича. Тогава погледът ни се замъглява, зрението ни става неясно и блъскайки по пътя си бездомни животни даже нямаме време да се замислим за жертвите, които изискват нашите неустоими блянове.
Когато и тази скорост не е достатъчна, за да скъси времето до изпълняване на нашите желания и удоволствия, бързаме вече не по пътя, а направо през пространството и времето, погаз ...