Срам. Малко се замисляме за това понятие/чувство, а на мен ми се струва, че е важно. На пръв поглед, е нещо съвсем естествено. Срам ни е от родителите, срам ни е от комшиите, срам ни е от продавачите, от хората във влака и от момичетата ни е срам. Виждаме хубаво момиче в парка, или в бара, или на плажа и не смеем да рискуваме. А в живота всичко, което има значение, се случва сега. В този миг. Чувството, което замъглява мозъка ни в точно този миг, е от значение. А няма значение това, което може да се случи утре, защото то може и да не се случи. Дори е по-вероятно да не се случи.
Ето я, седи отсреща на бара и пуши цигара и е хубава, или чете книга и пак е хубава, или пък лежи на плажа със сестра ù и двете са хубави. И какво правим ние, силният пол? В 99 процента сме пас. Какво пък ще хареса тя в мен, или сега нещо съм грозен, или абе какво да ù кажа... гориш, приятелю, гориш 99 процента. Майната му на какво да ù кажа, на колко съм грозен и на каквито и да било други причини, които съчиня ...