Замислих се върху думата страхливец и върху това колко често наричаме страхливци себе си или другите в различни житейски ситуации. А и прекрасен повод беше книгата на Ошо: “Книга за смелостта“, където авторът използва определението в доста широк обхват на морални прояви. Това ме накара да се запитам – колко измерения и нюанси има този термин в етиката?
Ние наричаме един скромен човечец с обикновено потекло, който никога не е постигнал нищо особено в обществото и който се задоволява по навик с малкото и с подценяването от страна на другите, наричаме го „шубе“. За него казваме – „той е страхливец и затова нищо не е постигнал“.
Със същата дума „страхливец“ етикетираме и един милионер, който множи финансовите си притежания със скоростта на светлината и вечно сънува, че го крадат приятели, служители, непознати злодеи. Същият този богаташ в отмъщение на невидимите си въображаеми неприятели нарочва различни хора за съмнителни и решава да ги тъпче, наказва, обижда и дори да ги лишава от заслуж ...