За теб
Де да знаех какво става... Да знаех какво да правя... Искам всичко да знам, но не мога. И знаеш ли защо? Защото съм сляпа и глуха вече. Ослепях от усмивката ти, от пронизващия ти поглед, а оглушах от думите, които ми казваше, и обещанията, които ми даде.
Да, ти много такива ми даваше, и даваше, и сега се предполага, че трябва да имам много, а какво имам? ... Нищо. Ти всичко ми взе, без да ти трябва изобщо.
Кажи ми, защо така се получава? Обичах те, а ти ме нарани. Бях готова всичко да ти дам, повече от всяка друга, дадох ти обаче колкото ми позволи. Повече не искаше... А как исках да искаш... Да искаш още от мен, да ти трябвам.. но уви..
Кажи ми, какво да направя сега? Да плача ли? Че колко още!!! Господи, сълзи не ми останаха. Вчера вечерта последната изплаках и сега съм празна... Изтощена съм. Нямам сълзи, нямам и сили дори очите си да затворя и да тъжа. За нищо вече нямам сили...
Кажи ми, да те следвам ли? Защо? Нима има смисъл? Ако ми кажеш, че има, веднага тръгвам и ще съм ...